Славеят отдавна е наричан в украинската култура "създател на сладки звуци, строител на домове и предвестник на пролетта". Славеят е икона на Украйна. Възпян е многократно – от Тарас Шевченко до съвременни автори като Виталий Куровский.
Пей ми, славею чудесни!..." В българската традиция славеят заема не по-маловажно място. Смятан е за олицетворение на песенното творчество и музиката, представлява и орнитоморфен атрибут на Орфей.
ПЕШЕХОДНАТА ПЪТЕКА, вдъхновена от СЛАВЕЯ, е замислена като семантичен "мост" между двете култури. Текстовете са реализирани така, че да се възприемат от различни гледни точки. За двупосочността и динамиката на "пресичането" – буквално и преносно (като пресичане на култури) допринасят и строфите от украински текст за песен на Куровский, в оригинал и в превод, с цел постигане на двупосочна езикова разбираемост.
Избраните графични изразни средства са лаконични, с цел да въздействат знаково, иконично и силно.
Преплитащите се символи
Идея за ВРЕМЕННА СКУЛПТУРА/ ИНСТАЛАЦИЯ "СЛАВЕЙ" на площад Славеков в град София, придружена от печатни материали. Разкриване на неподозирани символични връзки: "соловейко – славей – поетите Петко и Пенчо Славейкови".
За пример е дадено стихотворението на Пенчо Славейков "Бащин край", което макар и в различни епохи, е еднакво валидно за съдбите на българския и на украинския народ.
