Плуралистичният град. Урбанистични въпроси, предизвикателства и възможни решения чрез градски дизайн и култура за бежанците в България. Казусът София.
Нарастващият поток от хора, бягащи от зони с военни конфликти или просто по икономически причини, създава безпрецедентни предизвикателства пред обществата и конкретно градовете не само в сферата на осигуряването на базовите условия за живот, но и в контекста на културните взаимодействия и търсенето на идентичност.
Гостоприемството изглежда практика, почти забравена в днешното общество, но е полезно да си припомним, че чужденците не са наши врагове. Културната им автономия се разглежда много често рискова, а дори когато е приета, не може да бъде постигната просто чрез осигуряване на дом и работа на търсещите. Бежанците трябва да разполагат с неотменното човешко право да живеят чрез собствената си идентичност, собствената си индивидуалност и култура, но често се оказват затворени в капана на система за защита, която се превръща в система за контрол и в крайна сметка не малка част от тях следват само идентичността, която приемното общество е избрало за тях. Следователно тук възникват потенциални колизии между тях и приемното общество, защото друга част се борят да намерят нови начини да се самоопределят и да определят собствените си бъдещи траектории.
Снимка: Arno Senoner, Unsplash
А бежанските кризи се разрастват: 90 млн. бежанци в Света, 19 милиона от които в Европа, от тях 7 млн. украинци. През 2018 г. Върховният комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ осъществи преглед на стандартите за предоставяне на убежище в отделните държави. От прегледаните и анализирани 214 държави в Света, само 37% отговарят на международните стандарти за предоставяне на убежище на бежанци, което означава на практика, че цялото необходимо законодателство уреждащо статута на бежанците е прието и се изпълнява ефективно.
Статистиката показва, че 14% от страните само частично отговарят на стандартите, докато 32% от държавите не отговарят на стандартите; и дори не са ратифицирали Конвенцията за бежанците на ООН от 1951 г. и другите основни международни договори по материята.
Снимка: Stefano Pollio, Unsplash
Къде е България? Съгласно авторитетното международно изследване: NIEM: National Integration Evaluation Mechanism на политиките и практиките на интеграция на бежанци в 14 държави членки на ЕС за периода 2019-2021, цитирано и от ЕК, България на едно от последните 3 три места оценена с 37,1 от 100 точки. Ясно е, че има много работа. В същото време от началото на войната в Украйна в България се появиха бежанци със социален профил /твърде много различаващ се от този на предишните/ със следните характеристики: културна близост, добро образование, не малка част от тях с желание да останат в страната, с желание да работят в страната, с ясна мотивация да напуснат страната си – бягство от въоръжен конфликт.
Но достатъчно адекватна ли е идеята за „социална интеграция“ чрез търсенето на решения единствено отнасящи се до осигуряване на стандарти – стандарти на жилища; на работа; на финансови средства и т.н. И достатъчно ли е това, за да се стигне до изграждане на истинска връзка на бежанците и търсещите убежище с градовете - които са и техните интеграционни пространства? Или е необходимо дискурсивната практика на „интеграцията на бежанците и търсещите убежище“ в Европа и в България да бъде усъвършенствана и общественият дебат да бъде подновен, за да се излезе извън рамките на статуквото и да се намерят нови, по-комплексни и в крайна сметка наистина синергични решения, така че да се развие истинско чувство за принадлежност у „непознатите“, живеещи в чужди градове? Бежанците принципно се преместват в градовете поради по-големия набор от възможности и удобства, които тези места предлагат: по-разнообразни възможности за заетост както във формалния, така и в неформалния сектор, по-достъпни пазари и по-добре развита инфраструктура; и по принцип по-голям набор от налични услуги - финансови, транспорт и комуникации, обучение, социални възможности и достъп до култура. Хората, търсещи убежище, са в постоянно движение. Не само пространствено, но и по отношение на променливите усещания за своята идентичност в различния контекст на новия, друг град. Необходима е не само политическа, но и социална и културна промяна в начина, по който новодошлите и местните хора заедно виждат, управляват, възприемат и практикуват градските пространства.
Снимка: Marianne Bos, Unsplash
Така стигаме до основната цел на настоящия проект:
Да се фокусира върху по-задълбочено разбиране и анализ на трансформиращия потенциал на градската тъкан и като резултат - да предложи методология за изследване на нейния културен аспект като неизменна част от пространствената социална и духовна интеграция на бежанците в града.
Проектът е адресиран към приоритета на програмата, свързан със създаването на архитектурни и дизайнерски проекти, адресиращи проблемите и недостатъците на средата.
Снимка: Tim Mossholder, Unsplash