ПОСЛЕДНИТЕ 35. 
ФРАГМЕНТИ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ ГРАДСКИ АРХИТЕКТУРНИ ПЕЙЗАЖИ НА СОФИЯ
​​​​​​​​​​​​​​
ЗА ИЗЛОЖБАТА
Градът като символ на съвременното общество.
Градът като поанта на най-забележителните преживявания.
Градът като колаж от безброй спомени и прекъснати, фрагментирани преживявания.
Градът като лабиринт, по чиито пътеки жителите се разминават, потънали в собствените си мисли.
Изложбата изхожда от интердисциплинарен подход към разбирането на града и градските пейзажи и улици. Фрагменти от различни форми на визуално изкуство - фотография и визуализации от различните периоди, които са обхванати, предлагат авторски поглед върху развитието на градския пейзаж на София през последните 35 години.

Градът е един от най-характерните символи на съвременното общество, където милиони хора мигрират всяка година в търсене на по-добра икономика и по-свободен социален и културен живот. Този процес е интензивен до такава степен, че повече от половината световно население днес живее в градски пространства. Градовете са поантата на най-забележителните преживявания и на най-смелите поведения, мястото, където изкуствата претърпяват най-голямото си развитие. Поради тази причина, много творци използват живота в града като централен елемент в работата си. Градовете са изобразявани и разглеждани като колаж от безброй спомени и прекъснати, фрагментирани преживявания, като своеобразен лабиринт, по чийто пътеки жителите се разминават, потънали в собствените си мисли.
Централната идея на този проект е да създаде културен продукт, състоящ се от изложба и арт инсталация с дигитални компоненти, в която да покаже авторовата гледна точка на развитието на град София, чрез фрагменти от многообразните визии на различните съвременни градски архитектурни пространства. Развитие в контекста на големия брой човешки животи, съставляващи социума на града. 
Градът е София, в контекста на развитието й след 1989 г., развитие показано през призмата на архитектурата. Разбирането е, че най-ясното обяснение на градския живот е не толкова в творбите, които се стремят да покажат всичко за него, а в по-субективните градски образи и възприятия, създадени от архитектура и човешко присъствие, базирани на крехкостта на мига и блясъка на желанието. Следователно, става дума за това да се оставим да бъдем изкушени от нашите мисловни провокации и да създадем културен продукт, без да следваме утъпкания път, така че да можем да се изгубим там и всеки да намери своя град.
Развитието на София след 1989 г. е белязано от значителни промени в различни аспекти на градския живот. Свидетели сме на икономическа трансформация: след падането на комунизма София преминава през процес на икономическа либерализация и приватизация. Градът се превръща в основен икономически център на България, привличайки множество чуждестранни инвестиции. София претърпява значителна урбанизация, с разширяване на жилищните и търговските зони. Инфраструктурните проекти, като метрото, значително промениха свързаността в града. Населението на София нараства значително, като градът привлича хора от различни части на страната и чужбина. Свидетели сме на разнообразие в етническия и културен състав на населението. Тези процеси от своя страна водят и до социална либерализация – до естественото възникване на множество пространства за социални общувания и интеракции, а оттук и до промяна на възприятията към и като част от социума. 
Интересни са аспектите в развитието на съвременната архитектура в София след периода на постмодернизма, и то сред 1989 г. - в среда на свободно политическо, икономическо и творческо развитие. За 35 години можем съвсем накратко да очертаем тенденции на интересна смесица от традиционни и съвременни елементи, които отразяват динамичните промени в града след 1989 г. Много нови сгради в София инкорпорират исторически елементи в съвременния дизайн. Това създава уникален, но и често спорен архитектурен пейзаж. Новата архитектура неизменно включва и многофункционални сгради, които комбинират жилищни, търговски, офисни, но и конферентни и експозиционни и социални пространства. Това означава, че сградите и пространствата им могат както да бъдат адаптирани за различни цели и нужди през времето, така и да се въплъщават в различни роли като носител на градски, културни и социални преживявания у хората. 
Изложбата започва в началото на деветдесетте години на 20 век като начална точка и продължава до наши дни. Пътуването на зрителя се състои от четири основни тематични части, които символно според нас обобщават различните настроения, нагласи и поведение на живота в град София след 1989 г. Тези четири своеобразни „действия“ ни отвеждат от ликуването, големите надежди и новопоявилата се самоувереност на човека от началото 90-те години на миналия век, през  динамичните социални процеси и усещането за хаос в последващото десетилетие, до апатията и може би неверието през последните години.
Четирите смислови и тематични части на изложбата и създадената арт инсталация части, които ще бъдат създадени, са следните: 
Сред тълпата – тук откриваме прогреса и модерността, които са белязали изграждането на град София през 90-те години на 20 в., в контекста на бурните политически времена и трансформации; появата на човека-гражданин, но и  появата на тълпата по градските улици като социален феномен; 
Улицата - тази част се концентрира върху периода 1997-2001 г. с изключително наситената си социална динамика, изразена в желанието на различни части на обществото да станат видими и да заемат градските улици и площади, но не просто в политически контекст. Искаме да ги покажем в контекста на градското развитие на София и неговият израз в архитектурата; 
Утопия - този смислов раздел се фокусира върху първото десетилетие на 21 век, свързано с ускорено развитие и значителна градоустройствена динамика. В него ще представим визионерски архитектурни проекти в градската среда и присъствието на човека, създадени с идеята, че градът трябва да бъде свободен; 
В търсене на идентичност –тук е включена авторска гледна точка на презентиране на градски архитектурни пейзажи, създадени през последните 10 години, разкриващи усещането за постепенното създаване на истинско гражданското общество и увереното присъствие на човека в града. Тук са включени най-съвременните предложения, предлагащи поглед върху живота в града.

Всичко по-горе е показано в контекста на социума, на социалното развитие, с присъствието на човека. 
Изложбата изхожда от интердисциплинарен подход към разбирането на града и градските пейзажи и улици. Фрагменти от различни форми на визуално изкуство - фотография и визуализации от различните периоди, които са обхванати, предлагат авторски поглед върху това как се е развивал градският пейзаж на София през последните 35 години. Изложбата се позовава и на съвременната проблематика за намиране на мястото на човека в града /София/ – пространство, където можем да изследваме тревогите си, но и убежище, където можем да преоткрием себе си и своя вътрешен свят чрез общуването и културните взаимодействия с другите. Тя е проектирана да илюстрира авторова гледна точка в опит да преформулира използването на изложбеното пространство, което ще бъде използвано като реплика на развитието на град София ….“архив“ и „склад“ от миналото. 
​​​​​​​
Този проект отразява концепцията за „фрагмента“, разбирана от множество гледни точки. Получаваме илюстрация на град, създаден от смесица на спомени и пояснения, които се натрупват една върху друга, за да създадат идея за човек и архитектура, но всъщност това е авторски поглед за конструиране на социума на град София през последните 35 г., обозначаващ свят на развитие, на прогрес, но и на колапс и упадък. Ускорен, задъхан, хаотичен, тревожен, динамичен…​​​​​​​

ИЗЛОЖБАТА
Изложбата се състоя между 05 и 10 януари 2026 г. в ОБЩИНСКА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ КАРЛОВО.
Back to Top