ПОСЛЕДНИТЕ 35.
ФРАГМЕНТИ ОТ СЪВРЕМЕННИТЕ ГРАДСКИ АРХИТЕКТУРНИ ПЕЙЗАЖИ НА СОФИЯ
Градът е един от най-характерните символи на съвременното общество, където милиони хора мигрират всяка година в търсене на по-добра икономика и по-свободен социален и културен живот. Този процес е интензивен до такава степен, че повече от половината световно население днес живее в градски пространства. Градовете са поантата на най-забележителните преживявания и на най-смелите поведения, мястото, където изкуствата претърпяват най-голямото си развитие. Поради тази причина, много творци използват живота в града като централен елемент в работата си. Градовете са изобразявани и разглеждани като колаж от безброй спомени и прекъснати, фрагментирани преживявания, като своеобразен лабиринт, по чийто пътеки жителите се разминават, потънали в собствените си мисли.
Централната идея на този проект е да създаде културен продукт, състоящ се от изложба и арт инсталация с дигитални компоненти, в която да покаже авторовата гледна точка на развитието на град София, чрез фрагменти от многообразните визии на различните съвременни градски архитектурни пространства. Развитие в контекста на големия брой човешки животи, съставляващи социума на града.
Градът е София, в контекста на развитието й след 1989 г., развитие показано през призмата на архитектурата. Разбирането е, че най-ясното обяснение на градския живот е не толкова в творбите, които се стремят да покажат всичко за него, а в по-субективните градски образи и възприятия, създадени от архитектура и човешко присъствие, базирани на крехкостта на мига и блясъка на желанието. Следователно, става дума за това да се оставим да бъдем изкушени от нашите мисловни провокации и да създадем културен продукт, без да следваме утъпкания път, така че да можем да се изгубим там и всеки да намери своя град.
Градът е София, в контекста на развитието й след 1989 г., развитие показано през призмата на архитектурата. Разбирането е, че най-ясното обяснение на градския живот е не толкова в творбите, които се стремят да покажат всичко за него, а в по-субективните градски образи и възприятия, създадени от архитектура и човешко присъствие, базирани на крехкостта на мига и блясъка на желанието. Следователно, става дума за това да се оставим да бъдем изкушени от нашите мисловни провокации и да създадем културен продукт, без да следваме утъпкания път, така че да можем да се изгубим там и всеки да намери своя град.
Развитието на София след 1989 г. е белязано от значителни промени в различни аспекти на градския живот. Свидетели сме на икономическа трансформация: след падането на комунизма София преминава през процес на икономическа либерализация и приватизация. Градът се превръща в основен икономически център на България, привличайки множество чуждестранни инвестиции. София претърпява значителна урбанизация, с разширяване на жилищните и търговските зони. Инфраструктурните проекти, като метрото, значително промениха свързаността в града. Населението на София нараства значително, като градът привлича хора от различни части на страната и чужбина. Свидетели сме на разнообразие в етническия и културен състав на населението. Тези процеси от своя страна водят и до социална либерализация – до естественото възникване на множество пространства за социални общувания и интеракции, а оттук и до промяна на възприятията към и като част от социума.
Интересни са аспектите в развитието на съвременната архитектура в София след периода на постмодернизма, и то сред 1989 г. - в среда на свободно политическо, икономическо и творческо развитие. За 35 години можем съвсем накратко да очертаем тенденции на интересна смесица от традиционни и съвременни елементи, които отразяват динамичните промени в града след 1989 г. Много нови сгради в София инкорпорират исторически елементи в съвременния дизайн. Това създава уникален, но и често спорен архитектурен пейзаж. Новата архитектура неизменно включва и многофункционални сгради, които комбинират жилищни, търговски, офисни, но и конферентни и експозиционни и социални пространства. Това означава, че сградите и пространствата им могат както да бъдат адаптирани за различни цели и нужди през времето, така и да се въплъщават в различни роли като носител на градски, културни и социални преживявания у хората.