Изхождайки от горните съображения, и в контекста на разработване на най-добрия продукт в помощ на засегнати културните оператори в сферата на изложбените и презентационни културни пространства, ние искахме да дефинираме естеството на проблемите породени от COVID-19 пандемията, за които подозирахме, че съществуват. Ето защо разработихме изследване на съвкупността от културни оператори в сферите, които конкретно ни интересуват в рамките на дейностите по проекта.
Направеното от нас изследване за нуждите на този проект потвърди цялостната тенденция в ЕС за тежко и продължително въздействие на пандемията от COVID-19 върху културните индустрии. Изследването обхвана над 200 изложбени обекти в страната, сред които художествени галерии, музеи и др. Методите му изследване бяха провеждане на свободни интервюта и отговори на предварително стандартизирани за всички респонденти въпроси, оформени в анкета. Въпросите и резултатите от изследването са приложени към настоящето ръководство и са с акцент оценка на въздействието и неговите степени и различни аспекти върху дейността на респондентите.
56% от изследваните обекти са художествени галерии, а 26% са исторически или археологически музеи. 52% от тях са всъщност малки обекти с експозиционна площ до 200 кв. м. / 17,4% дори до 50 кв. м, обикновено състоящи се от една зала/. Около 30% са с площ над 500 кв. м. 52,2% са частни организации, а 47,8% държавни или общински.
Над 80% от отговорилите посочват, че са силно или много силно засегнати от пандемията. Едва 4,3 % декларират, че не са засегнати. 95% отчитат спад в посещаемостта, а 65% - спад в оборота. В същото време прави впечатление, че едва 13 % са прибягнали до съкращение на персонал и едва около 9% са били принудени да затворят експозиционната си площ по своя преценка.
В конкретни цифри спадът в посещаемостта се изразява в над 40% спад на посетителите за 2/3 от галериите и музеите. Реактивно, като противоепидемични мерки всъщност 56% от обектите са реагирали единствено като са ограничили броя на посетителите. Едва 8,7 % са правили опити за моделиране на потоците от посетителите в експозиционното си пространство. 22% не са предприели никакви мерки. Всъщност 78 % от обектите са реагирали пасивно или въобще не са реагирали на пандемичната ситуация. На практика никой от обектите не се обърнал за съдействие или експертиза към външна организация за осъществяване на трансформации или адаптиране. И ако това е очаквано за организации на държавна или общинска издръжка поради възможни бюджетни ограничения и лимити, то е по-трудно обяснимо за частните субекти. Явно в условията на пандемия акцентът е бил насочен към разходи свързани със съхраняване на персонала, а не толкова на инвестиции в промяна или адаптиране на изложбената и експозиционна среда.
Почти половината от обектите не са изразходвали средства за трансформации на експозиционните си пространства, а близо 80% са изразходвали до 1000 лева. Само 13% от респондентите декларират суми в интервала 1000-5000 лева. При 74% от обектите са използвани само устни указания и текст или само са разчертани знаци за посока на движение. Под 5% са използвали мобилни ограждения и пана. Едва 8,7% от обектите са получили финансова помощ от държавата към датата на изследването. А почти 40% не са предприели никакви действия за получаване на такава. 17,4% не желаят въобще държавна помощ. Всъщност, 78% от обектите не са получили реално финансова помощ. А от тези, които са получили под 5% са тези с размер на помощта от над 50% от годишния оборот на организацията. Подобен е процентът и за тези получили помощ в размер от 10-до 30% от оборота.
Анализ на ситуацията с пространствата на изкуство.
Общи изводи: правят впечатление палиативните мерки, пасивният подход и силно ограничените бюджети. Изненадващ е високият процент на организациите, които не са получили държавна помощ, защото не могат – вероятно това важи за държавните и общински структури; заради пасивност; или поради нежелание за получаване на такава. На практика никакви твърди мерки и намеси в архитектурното интериорно пространство. По-скоро забрани и ограничения, отколкото опити да се адаптират и да максимизират посещаемостта във възможно максималния обем в условията на пандемия.
Снимки: https://www.unsplash.com/