Пандемията от COVID-19 доведе до дълбока рецесия в целия свят. Предварителните макроикономически данни сочат, че през 2020 г. икономиката на целия Европейски съюз се е свила с 6.2% , докато нивото на безработица е достигнало 7.7%. Българската икономика също пострада тежко, с намаление на БВП от 4.2% и средногодишно намаление на заетостта от 2.5%.
Преди кризата европейските сектори на културата и творчеството генерираха около 4% от европейския брутен вътрешен продукт, като този дял е съпоставим с дела на секторите на информационните и комуникационните технологии, и на хотелиерството и ресторантьорството; през 2019 г. в ЕС-27 заетите лица в сферата на културата наброяваха 7,4 милиона, което представлява 3,7% от общата заетост в ЕС-27; през 2019 г. делът на самостоятелно заетите лица в сферата на културата в ЕС-27 беше повече от два пъти по-висок от средния за икономиката като цяло.
Кризата радикално промени това.
Според оценките на Комисията секторите на културата и творчеството, които представляват 509 милиарда евро под формата на добавена стойност към БВП, вероятно са загубили 80% от своя оборот през второто тримесечие на 2020 г. в резултат на причинената от COVID-19 криза и свързаните с нея ограничителни мерки; Над 300 000 души в Европа са заети само в сектора на културното наследство, като същевременно 7,8 милиона работни места в Европа са непряко свързани с него.
Пандемията всъщност разкри и съществуващата още отпреди уязвимост на секторите на културата и творчеството, включително несигурния поминък на хората на изкуството и културата, както и ограничените бюджети на много културни институции.
Театрите, оперите, кината, концертните зали, музеите, обектите на културното наследство и на художественото творчество бяха сред първите, които затвориха своите врати вследствие на мерките за ограничаване на епидемията, и сред последните, които след това отвориха отново; много културни и художествени прояви, като например панаири, фестивали, концерти и представления, бяха отменени или отложени за много по-късна дата; мерките за здраве и безопасност, наложени с цел предотвратяване на появата на нови огнища, не позволяват на обектите да работят с пълен капацитет в предвидимото бъдеще.
В своя резолюция от 17 септември 2020 г. относно културното възстановяване на Европа (2020/2708(RSP)) Европейският парламент отбелязва: „….от основно значение е да се предвидят за секторите на културата и творчеството значителна част от планираните от европейските институции мерки за икономическо възстановяване и това да бъде съчетано с широко обхватни и бързи действия в полза на културните и творческите сили на Европа, като им се даде възможност да продължат работата си през идните месеци и да оцелеят по време на криза и да създадат устойчивост в сектора“. Европейският парламент призовава държавите членки и Комисията да координират своите действия в подкрепа на секторите на културата и творчеството, и конкретно предложи: „Комисията и държавите членки да заделят средства за секторите на културата и творчеството в съответствие с техните специфични потребности, но най-малко 2% от средствата по Инструмента за възстановяване и устойчивост, предназначен за възстановяването“.
По нататък в резолюцията се подчертава, че този процент следва да отразява значението на секторите на културата и творчеството за БВП на ЕС, като се има предвид, че те представляват 7,8 милиона работни места и 4% от БВП; и отново се набляга на необходимостта „от точно планиране и финансови планове, предназначени да гарантират непрекъснатост на стопанската дейност в секторите на културата и творчеството и да предложат предвидимост за хората, които са активни в тази област“.
В същото време освен предизвикателство, пандемията представлява и възможност. Възможност за преосмисляне на бъдещето на културата. Имайки предвид, че създаването на по-устойчива културна екосистема изисква по-широко обсъждане на бъдещето на планетата и спешната необходимост от отговор на кризата с климата, секторите на културата и творчеството са жизненоважни за постигането на екологична устойчивост.
Постепенно в ЕС се осъзнава необходимостта секторите на културата и творчеството да продължават да бъдат добре финансирани и да бъдат разглеждани като място за сигурни инвестиции, за да бъдат готови за прехода към неутрален по отношение на въглеродните емисии континент в съответствие с Европейския зелен пакт и Целите за устойчиво развитие.
В някои области се появиха и неочаквани възможности поради кризисната ситуация. В Италия например, в резултат на кризата се изпробваха нови услуги и технологии. Италианската асоциация на издателите направи италианската училищна система доста по-гъвкава и адаптивна с предложението си да се предоставят безплатни виртуални платформи за обучение и цифрово съдържание на преподавателите. Учениците можеха да използват виртуални класове и като страничен ефект - да тестват и доказват функционалността на системите.
Като цяло имаше и има нарастващо търсене на услуги „да си останеш в къщи“ като стрийминг услугите. Баварската държавна опера и Tonhalle Orchestra в Цюрих тестваха видео по заявка и стрийминг - потоци на живо. Digital concert hall една дълго разработвана цифрова платформа на Берлинската филхармония в сътрудничество с Panasonic за достъп до съдържание, както архивно, така и за достъп на събития в реално време, беше извънредно широко използвана по време на разгара на COVID-19 кризата. Опитът пък в Южна Корея показва, че са възможни и други решения, като например книжарници с дигитален достъп до съдържание или музеи с виртуална реалност. Така кризата би могла да се използва до известна степен именно за тестване на такива формати и визии за бъдещето и по този начин допълнително в дългосрочен план да стане катализатор за разработване на нов тип източници на приходи за културните индустрии.
Снимки: https://www.unsplash.com/